Носи си кръста; влез в търпението, в кроткия живот ♠ Якоб БЬОМЕ
(1575 ~ 1624)
~ Шестте аспекта на теософията (фрагмент)
В каква омраза се намира животът, в какъв уплах и боязън, доде може да потъне в искрата, в Божията независимост, узнава оня, който единствено с дребна светлина отива си от този свят - на тази светлина сегашният прекомерно интелигентен свят се присмива. Какво знание светът има, демонстрира с делата си.
И така разбираме падението на дявола, който беше ангел, по какъв начин той пораснал в центъра на първото качество, и желал да придобие огромна власт и мощ (както сегашният свят желае огромна власт и почести) и презрял светлината на любовта. Макар да смятал, че светлината би трябвало да гори за него (и светът също по този начин се надява, че светлината ще блесне да го украси), той желае да е господарят с престол най-голям, дори повдигнат над съществото на божеството в кротостта - от което иде неговото проваляне, оттова ще пристигна и падението на сегашната земна ера.
Затуй би трябвало да се научи всеки човек да се пази от горделивост и сребролюбие, тъй като падението на дявола пристигна от горделивост и сребролюбие, които възпламениха в него центъра на царството на мрака: Затуй той бе пренебрегнат от царството на светлината в царството на мрака. Тази орис ще сполети и всички индивиди, които от благост и примирение отиват към яд, горделивост, сребролюбие и злоба - те ще имагинират (пораснат) всички в центъра на тъмната природа, в първичното положение на природата, и ще отидат в тъмния огън на качеството на страха, където скъпоценният образ- сходство ще одобри друго качество, затуй ще би трябвало да живее в боязън и омраза, тъй като всяка форма на живота е във омраза с другата.
Така ние виждаме и разбираме, че Божието царство е цялото в ярка и ясна светлина в свободата, в обич и благост. Защото това е свойството на бялата ярка светлина, както се вижда и по външното създание, по любящата мека и сладка материя на външния огън (който не е нищо повече от гневът на вътрешния огън), тъй като от този външен огън иде любяща (което значи: сладка) светлина и аромат. А още повече туй става в огъня нравствен, дето няма осезаемо или външно създание: Там седемте духа на природата вършат огън в себе си, който е свойство и качество единствено на огъня, без намесата нито на царството на светлината, нито на мрака.
Така и вътрешният човек, който идва от безконечното и отива във безконечното, той има единствено двата свята в себе си: Към което свойство се обърне, в този свят влиза, и ще носи вечно свойството на този свят и ще му се радва - или качество на любовта, от царството на светлината и кротостта, или враждебно качество от царството на мрака.
Тук той се раззеленява и пораства в междинното царство - сред царството на светлината и царството на мрака: той може да отиде, където желае. Която есенция му стане стопанин, яд или благост, той нея сее, и същата върви с него и го води, дава му манталитет и воля и се сплотява изцяло с него: И натам индивидът води духовния човек, образа-подобие, който Бог сътвори от своето създание, от всичките три правилото.
Затуй се споделя: Носи си кръста; влез в търпението, в кроткия живот; нищо не прави от това, което те карат тъмният център на гнева, нито това, за което те подбужда неверният и лъстив свят, а и на двете скърши им волята. Не подбуждай другите към яд, тъй като в случай че по този начин постъпиш, ще разгневиш своя брат, и ще попречиш на Божието царство.
Бъди лидер към Божието царство, възпламени своя брат с любовта си и кротостта си, да види Божието създание в тебе като в огледало и с въображението си да го види в теб. Така в случай че направиш, ще заведеш душата си, делата си и също твоя близък и брат в царството Божие и ще умножиш небесното царство с неговите чудеса. Туй ни е учил Христос, казвайки: „ Ако някой ти удари плесница по дясната буза, обърни му и лявата ” и още: „ Ако някой желае да те съди, с цел да ти вземе ризата, остави му и връхната си дреха. ” (Мат. 5:39, 40); да те има той като огледало и да се опомни, да види кротостта ти, да познае, че си дете на Бога и Божият дух те води, от теб да се научи, да огледа себе си, да се откри. Ако пък му противостоиш с непримиримост и несгода, тогава неговата несгода още повече ще се възпламени и той най-после ще рече, че така ти се пада: само че би трябвало той да разбере, че несправедливост прави.
И както Бог с обич посреща злите хора и така постоянно съвестта им предизвестява за злото, по този начин и твоята благост и самообладание ще влезе в неприятната му съвест и пред светлината Божия тази съвест ще се разкае; така някои зли индивиди се отклоняват от злината си, опомнят се и търсят себе си: Тогава Божият дух припомня на близък ти за твоето самообладание и го показва с пръст, с цел да се разкае той.
Избрано от: „ Шестте аспекта на теософията “, Якоб Бьоме, изд. „ Фрувег - ПЗП “, Варна, 2011 г.
* Посмъртен портрет на немския мъдрец и християнски мистик Якоб Бьоме (1575-1624) от Готлоб Глиман; bg.wikipedia.org
